Връх Велийца (1711 мн.в) е един от двата лични върха, дали наименованието на родопския Велийшко-Виденишки дял. Представлява масивен връх, чиито най-високи части за заети от голяма заравненост, което създава у посетителя усещането, че се намира сред равнина. От върха се отделят три била – на североизток към Аврамовата седловина, на юг, където е продължението на основното било, и на запад в посока върховете Кавунтепе и Бабяшка чука. От тези била се спускат множество малки ридове, разделени от няколко дерета и рекички, които представляват начални притоци на реките Абланица (на изток), Златарица (на югозапад) и Места (на север). По склоновете на Велийца са накацали множество живописни селца и махали, които придават на района пасторален и романтичен вид. Близо до най-високата точка на върха се намира скромен паметник, отбелязващ жертвите на битката, която се е състояла тук и е белязала началото на Балканската война между Княжество България и Османската империя през 1912 година. От заслон “Велийца” до върха води горски път, а изкачването отнема около 20-30 минути.